Гатанки

1. Търкулна се геврече
видях го отдалече,
протегнах аз ръчичка,
намерих си...


2. Малък Сечко във реката
сапун прави от водата.
Баба Марта го събира,
за един ден го изпира.

3.Сива Мара над поле бяга.

4. Бели мухи долетяха,
слънце пекна, те измряха

5.Няма си уста,
ала със език
лизне ли за миг
зрелите жита,
огън извиси
алени коси.

6.През стъклото влиза, но не го е чупил.

7. Дъжд когато ме зашиба,
крия се в една колиба,
чийто покрив чудно лек
пази ме и в слънчев пек.
Дето аз и да се движа,
с мен върви и мойта хижа,
а когато пък река -
свия си я ей така и я нося във ръка.

Моля, напишете отговора си на полето за коментари.
Пример: 1. небето 2. детето 3. слънце

Любопитни факти

Любопитни факти

Ню Йорк е основан от холандци през 17 век и първото му име е Ню Амстердам.

Първият цветен телевизор е струвал 9000 долара в днешни пари.

Отпечатъците от стъпки на Луната могат да останат непокътнати милиони години, тъй като там няма вятър да ги заличи.

Фразата "Елементарно Уотсън", която се асоциира с Шерлок Холмс, нито веднъж не се среща в оригиналното издание на книгата.

Чукането на чашите при наздравица е древен обичай да се прогони дявола.

Арабското кафе Мока придобива своите най-високи качества едва след 3 годишно съхранение.

Слънчевите лъчи доставят за един час толкова енергия, колкото цялото население на Земята консумира за една година.

Идеално чистото огледало е невидимо. Отразените предмети се виждат, но не и самото огледало.

Първата бомба, пусната от съюзниците над Берлин през Втората световна война, е убила единствения слон в берлинската зоологическа градина.

Първите термометри, на Реомюр, вместо живак използвали бренди.

Рекорди

Със своите 1,17 милиона по Сковил - официалната скала, за измерване на лютивостта, чушката Infinity (Безкрайност) е толкова изгаряща, че върви със сериозно предупреждение за здравето.

Най-големият метеорит на Земята е метеоритът Хоба, намерен в югозападна Африка през 1920 г.

Легенда за Атлантида

Атлантида е легендарна древна култура и остров, чието съществуване и местоположение все още не може да бъде определено. Първото известно споменаване е в диалозите Тимей и Критон на древногръцкия философ Платон, според който тя е унищожена от природно бедствие (вероятно земетресение или цунами) около 9000 години преди епохата, в която той живее.

До този момент съществуват над 200 000 листа научна литература за Атлантида. В нея този мит се приема като измислица или като правдоподобен разказ за наистина съществуващо място унищожено от природните стихии. Според някои учени Платон просто си я е измислил, без да предвиди търсенията, които ще бъдат породени през следващите 2 000 години от историята.

Много предположения има за местонахожденията на Атлантида, но още не е изяснено къде всъщност се намира тя. Някои я поставят на Южния полюс, други на о-в Тера, трети в Атлантическия океан, четвърти в Южна Америка,Средиземно море, Индийския и Тихия океан. Но така и не се разбира кой е прав.. Една от новите и доста подкрепяни тези принадлежи на Е. Цангер, който определя Троя като Атлантида. Сравнявайки с разказа на Платон, Цангер открива изключителни прилики между историите на двете империи. Но дори тази теза все още не е окончателно приета.

Антични описания на Атлантида
Платон

Описанията на Атлантида направени от Платон са в неговите диалози „Тимей“ и „Критий“. Те датират от около 360-те г пр. Хр. „Тимей“ започва с въведение, последвано от описание на създаването и структурата на вселената и древните цивилизации. Във въведението Сократ размишлява върху идеалното общество и се чуди дали той и неговите гости могат да измислят история, която да приведе това общество в действие. Критий споделя исторически вярната според слуховете история, която би била идеалният пример, и продължава с описанието на Атлантида в диалога „Критий”, което е относно произхода ѝ. Познанието на Платон идва от Солон, атински законодател и философ посетил Египет и тогавашната му столица град Саис, където жреци му показали колона с разказа за Атлантида. Солон бил приятел на прадядото на Платон, което обяснява как историята е достигнала до него. Солон явно не е успял да преведе колоната точно и е увеличил размерите на Атлантида и населението ѝ между 100 и 1 000 пъти. Също така е приел времето посочено на колоната като нашата 365-дневна година, което поставя потъването ѝ някъде към 9 000 г.пр.Хр. Египтяните са имали още два празнични календара, ръководени от движението на Луната. Така че е напълно възможно 9 000 г. да се окажат 9 000 пълни лунни цикъла или приблизително 8 300 месеца, което поставя потъването на Атлантида към 1 207 г.пр.Хр.

Според „Критий” древногръцките богове разделили земята, за да може всеки да притежава много. На Посейдон подходящо му бил завещан островът Атлантида, който бил по-голям от Либия и Мала Азия, но потънал след земетресение и станал непроходима кална плитчина, която препятствала придвижването от Атлантическия океан до Средиземно море. Египтяните описват Атлантида като остров с ширина 700 км, състоящ се главно от планини в северните части и по брега и обграждаща равнина с правоъгълна форма на юг „простираща се в едната посока на три хиляди стадии (около 600 км), но на ширина вътрешната част е две хиляди стадии (около 400 км)”.

Навътре на около 50 стадии от средата на южния бряг имало „не много висока планина, от която и да било страна”. Тук живеела местна жена, в която Посейдон се влюбил и която му родила пет двойки мъжки близнаци. Най-възрастният от тях- Атлас- бил законният владетел на целия остров и океана (днешния Атлантически океан) и рождената му планина, както и заобикалящите я местности, му била дадена като феод. Братът-близнак на Атлас получил най-източната част от острова, чиято северна част е срещу Кадис, град в южна Испания. Останалите двойки близнаци „били обитателите и владетелите на различни острови в открито море”.

Посейдон издълбал вътрешната планина, където живеела любимата му, под формата на дворец, който обградил с три кръгообразни рова с все по-голяма ширина- от една до три стадии, разделени от кръгове земя с пропорционален размер. Жителите на Атлантида построили мостове на север от планината, като направили път към останалата част на острова. Издълбали огромен канал към морето и успоредно на мостовете прокопали тунели в скалните кръгове, така че кораби да могат да стигат до града покрай планината. Всеки проход към града бил пазен от порти и кули, а стена обграждала всеки от градските кръгове. Самите стени били построени от червени, бели и черни скали, които били извадени от рововете и били покрити съответно с месинг, калай и смес от други метали.

Според Критий 9 000 години преди рождението му, избухнала война между тези, които живеели отвъд колоните на Херкулес, и тези, които живеели зад тях. Жителите на Атлантида били завладели Средиземноморието чак до Египет.

Атланти (населението на Атлантида)

Атлантите биват описани като „хора” със светла кожа, синеоки, високи 3-4 метра., първоначално безсмъртни, а после живеещи до 800 години. За тяхна родина се посочва наскоро откритата десета планета от нашата система, за която са знаели повечето от древните. Според легендата тази планета сее смърт и унищожение на всеки 3 600 години, когато тя минава близко покрай нас. С нея вече се свързват изчезването на динозаврите, Големият потоп и унищожението на самата Атлантида. Атлантският народ наричан още и Ануннаки идва на Земята преди повече от 50 000 години. Те дошли тук, за да събират злато и ценни минерали, без които планетата им щяла да умре. Те имали способността да контролират природните бедствия и да съхраняват и използват енергия чрез кристали. Човекът бил създаден от тях, за да работи като копач в мините на Атлантида. Според легендата атлантите станали твърде алчни за енергия, кристалите станали неконтролируеми и унищожили империята на Атлантида.

Във Черно море има много сероводород (който е много отровен) и затова не живеят много риби там ,всъщност никакви.Този сероводород не се съдържа в никое друго море, а само в Черно море. Затова учените смятат, че там може да е потънала Атлантида.Вярва се, че Атлантите имат 3-то окол

Преди 30 години, учени издирваха изчезналата Атлантида в Средиземно море.
Ескпедицията тогава удари на камък.

Сега наши и американски учени започват нови издирвания - те са на мнение, че загадката
на древния потоп се намира в Черно море. Специалисти от Института по океанология към БАН започват мащабна експедиция на борда на научно-изследователския кораб ‘Академик’.

Корабът тръгва на 27 юни вечерта, ще направи преход на 70-80 мили от Варна, после на юг към Бургас до границата ни с Турция. Експедицията ще търси доказателства за човешко присъствие навътре в морето.

Сред 18-членния научен екип е и корифеят в науката за древния потоп, проф. Уилям Райън, от Колумбийския университет. Най-запаленият учен от наша страна е Христо Смоленов, който изследва геометрията на артефактите на най-старото в света злато открито край Варна, за което писахме наскоро. Той доказва, че числото Пи води началото си от неговите пропорции.

Проф. Претко Димитров от Института по океанология към БАН пък е участвал през 1984 година в международната експедиция в Средиземно море за издирването на изчезналата Атлантида. Той е категоричен, че, ако се намери дори само един гроб или следи като доказателство за човешко присъствие в морето, тезата за всемирния потоп ще бъде доказана и научно. А тезата на професора и на неговите колеги е, че преди 8-9 хиляди години, подобно на опустошителното цунами в Япония, океанът е нахлул през Босфора в сладководното езеро на нашите земи и е потопил всичко. Вследствие на този гигантски катаклизъм, от Черно море е тръгнал всемирният потоп, описан в Библията.

Експедицията има и още една задача - да докаже, че най-древната цивилизация по нашите земи, е дала началото на шумерската, а по-късно и на египетската.

Проектът се нарича ‘Древните брегове на Черно море и условията за човешко присъствие’.
Той се финансира от фонд ‘Научни изследвания’. Заради кризата, обаче, предвидените средства от 180 хиляди лева са орязани с две трети.

Източници : Твоето форумче и Teenproblem.

Save The World

Оригами